Съвременните мъже плачат 3 пъти повече от бащите си
Представителите на мощния пол от новите поколения вече не са склонни да крият емоциите си
Мъжете в никакъв случай не плачат. Този стандарт, който епохи наред построява визията за мощ и увереност, към този момент се разрушава и представителите на новите генерации не са склонни да крият страстите си и да ги задържат в себе си, споделят психолози.
Днес 71% от мъжете признават, че не се тормозят да демонстрират обществено какво усещат. За съпоставяне – същото е годно за 82% от дамите, които постоянно са били считани за по-емоционалната част от човечеството. Анкетата, оповестена на уеб страницата Studyfinds, е била направена с 2000 пълнолетни млади мъже. Тя е съпоставена с метода, по който дамите дават отговор на същите въпроси.
41% признали, че постоянно или постоянно демонстрират без задръжки, в случай че изпитват горест или болежка. 33% са уверени, че това освен не е уязвимост, само че е симптом за водачество.
Още по-неочаквано е, че докато 37% от мъжете смятат за комплимент, когато ги наричат чувствителни,
едвам 23% от дамите харесват това определение, до момента в който 24% се усещат афектирани.
Друго социологическо проучване демонстрира, че някои модерни мъже плачат даже повече от дамите, нещо, което допреди няколко десетилетия изглеждаше немислимо. Според него мъжете плачат приблизително по 4 пъти месечно, а дамите – по 3. Или годишно става дума за 48 против 36 пъти.
Британско допитване добавя картината с констатацията, че актуалните поданици на Острова от по-младите генерации мъже плачат обществено 3 пъти по-често от личните си татковци. Участниците в него признали, че са пускали сълзи приблизително най-малко 14 пъти в живота си при единствено 5 за родителите им. Причината съгласно психоложката Дона Доусън е, че те изпитват доста по-малък публичен напън върху държанието си, в сравнение с по-възрастните генерации, които признават, че са плакали само при загуба на някой безценен непосредствен. Докато 8 от 10 модерни огромни момчета признават, че могат да се разплачат и на филм, който ги е докоснал надълбоко. Най-често обаче британците са плакали при победа или загуба на обичания си футболен тим, нещо, което прочее си е напълно мъжка реакция. Средно английските мъже са хлипали по 2 мин и 18 секунди, преди да се успокоят.
Според редица психолози табуто за мъжете, които плачат, е на път да падне и в обществото към този момент има доста по-голямо схващане, че това е нещо естествено, даже повече – че то в огромна степен е
належащо за доброто психическо здраве
Затова никой не се изненадва и не счита за нещо срамно, когато суперпопулярни и съумели мъже като тенисиста Новак Джокович или френския футболист Килиан Мбапе означават някои от успехите си, проливайки сълзи, без да се тормозят какво ще си помислят за тях.
Според френския политолог Кристиан льо Барт поврат се вижда и след политиците от към две десетилетия насам. “Барак Обама да вземем за пример във връзка на всеобщите убийства в учебните заведения в Съединени американски щати засвидетелства надълбоко състрадание, което се изрази в сълзи, което показваше и неговата относителна беззащитност ”, показва създателят на книгата “Емоциите на властта ”. Френският президент Еманюел Макрон пък по време на доста церемонии е бил с насълзени очи паралелно до брачната половинка си Брижит, която напълно искрено е плачела, разкрива още политологът.
Белгийската психоложка Аналина Касини е на мнение, че откровеното и неприкрито изложение на страстите даже е в интерес на хората от политическия хайлайф, тъй като демонстрира, че те са членове на обществото като всички останали. За сметка на това,
когато дамите политички се разплачат, на това
не се гледа с положително око,
тъй като те стартират да наподобяват като афектирани и разочаровани. Касини прибавя, че при мъжете спортисти постоянно сълзите са от наслада или гняв и са напълно допустими.
Цитираната при започване на текста анкета демонстрира още, че 55% от мъжете утвърждават, когато събратята им показват страстите си обществено, и считат, че по този начин те стават по-харесвани, до момента в който 45% към момента са на мнение, че е обществено по-приемливо за дамите да хлипат пред останалите. 44% са на мнение, че чувствителността може да е позитивна за кариерата, а голямо болшинство – 85%, са безапелационни, че положителният шеф съчетава доверие и емоционалност. 35% показват съответни обстановки, когато прочувствената им просветеност се е оказала потребна за екипа им и цялата компания, а 6 от 10 (61%) интервюирани са изповядали, че способността да изслушваш демонстрира състрадание, а 48% прибавят към това неприкритост и благотворителност на духа. За 45% най-ключови са положителните умения за връзка.
“В нашата природа е да бъдем чувствителни. Това е нещо, в което всички се сблъскваме в живота, когато светът към нас подлага на тестване нашата сензитивност и мощ ”, споделя доктор Кристина Спомадакис, анализирала анкетата.
Смята се, че известни модерни създатели – артисти, художници, актьори и писатели, имат основна роля за отхвърлянето на редица закостенели стандарти, свързани с мъжете – яките мускули, превъзходството, по-голямата податливост към експанзия. Но някои клишета резервират своята резистентност. Според последния отчет на Върховния съвет по равенството на половете във Франция 42% от мъжете дават отговор, че за тях е доста по-трудно да заплачат, в сравнение с за дамите.
Историци показват, че в действителност не във всички столетия сълзите са били нещо срамно за мъжете. Тази стигма е наложена най-много през XIX в. За сметка на това XVIII e бил доста “по-ревлив ”. Тогава даже се е считало, че
в случай че един мъж не се разплаче по време на пояснение в любов, той не обича същински
Между другото плачът е добър за мъжете и по чисто здравословни аргументи, по тази причина психолози поучават тези, които стискат зъби, с цел да не проронят сълза, да се провиснал и да дадат шир на потиснатите усеща. Плачът е напълно естествена реакция на тялото на болката, тъгата, страха, на някоя огромна щастлива вест или на пристъпите на смях. Отказът от него е отровен за организма и най-много за душата.
Според науката в прочувствените сълзи се съдържат хормони на напрежението и други отрови, които почистват тялото, когато биват пролети. Изследвания са посочили, че плачът задейства парасимпатиковата нервна система, която оказва помощ на организма да се разтовари от напрежението. Те имат успокоителен резултат и понижават тревогата. Да плачеш, не значи, че си слаб, а просто че си човек, заключават специалистите.
Мария Незнакомова
Мъжете в никакъв случай не плачат. Този стандарт, който епохи наред построява визията за мощ и увереност, към този момент се разрушава и представителите на новите генерации не са склонни да крият страстите си и да ги задържат в себе си, споделят психолози.
Днес 71% от мъжете признават, че не се тормозят да демонстрират обществено какво усещат. За съпоставяне – същото е годно за 82% от дамите, които постоянно са били считани за по-емоционалната част от човечеството. Анкетата, оповестена на уеб страницата Studyfinds, е била направена с 2000 пълнолетни млади мъже. Тя е съпоставена с метода, по който дамите дават отговор на същите въпроси.
41% признали, че постоянно или постоянно демонстрират без задръжки, в случай че изпитват горест или болежка. 33% са уверени, че това освен не е уязвимост, само че е симптом за водачество.
Още по-неочаквано е, че докато 37% от мъжете смятат за комплимент, когато ги наричат чувствителни,
едвам 23% от дамите харесват това определение, до момента в който 24% се усещат афектирани.
Друго социологическо проучване демонстрира, че някои модерни мъже плачат даже повече от дамите, нещо, което допреди няколко десетилетия изглеждаше немислимо. Според него мъжете плачат приблизително по 4 пъти месечно, а дамите – по 3. Или годишно става дума за 48 против 36 пъти.
Британско допитване добавя картината с констатацията, че актуалните поданици на Острова от по-младите генерации мъже плачат обществено 3 пъти по-често от личните си татковци. Участниците в него признали, че са пускали сълзи приблизително най-малко 14 пъти в живота си при единствено 5 за родителите им. Причината съгласно психоложката Дона Доусън е, че те изпитват доста по-малък публичен напън върху държанието си, в сравнение с по-възрастните генерации, които признават, че са плакали само при загуба на някой безценен непосредствен. Докато 8 от 10 модерни огромни момчета признават, че могат да се разплачат и на филм, който ги е докоснал надълбоко. Най-често обаче британците са плакали при победа или загуба на обичания си футболен тим, нещо, което прочее си е напълно мъжка реакция. Средно английските мъже са хлипали по 2 мин и 18 секунди, преди да се успокоят.
Според редица психолози табуто за мъжете, които плачат, е на път да падне и в обществото към този момент има доста по-голямо схващане, че това е нещо естествено, даже повече – че то в огромна степен е
належащо за доброто психическо здраве
Затова никой не се изненадва и не счита за нещо срамно, когато суперпопулярни и съумели мъже като тенисиста Новак Джокович или френския футболист Килиан Мбапе означават някои от успехите си, проливайки сълзи, без да се тормозят какво ще си помислят за тях.
Според френския политолог Кристиан льо Барт поврат се вижда и след политиците от към две десетилетия насам. “Барак Обама да вземем за пример във връзка на всеобщите убийства в учебните заведения в Съединени американски щати засвидетелства надълбоко състрадание, което се изрази в сълзи, което показваше и неговата относителна беззащитност ”, показва създателят на книгата “Емоциите на властта ”. Френският президент Еманюел Макрон пък по време на доста церемонии е бил с насълзени очи паралелно до брачната половинка си Брижит, която напълно искрено е плачела, разкрива още политологът.
Белгийската психоложка Аналина Касини е на мнение, че откровеното и неприкрито изложение на страстите даже е в интерес на хората от политическия хайлайф, тъй като демонстрира, че те са членове на обществото като всички останали. За сметка на това,
когато дамите политички се разплачат, на това
не се гледа с положително око,
тъй като те стартират да наподобяват като афектирани и разочаровани. Касини прибавя, че при мъжете спортисти постоянно сълзите са от наслада или гняв и са напълно допустими.
Цитираната при започване на текста анкета демонстрира още, че 55% от мъжете утвърждават, когато събратята им показват страстите си обществено, и считат, че по този начин те стават по-харесвани, до момента в който 45% към момента са на мнение, че е обществено по-приемливо за дамите да хлипат пред останалите. 44% са на мнение, че чувствителността може да е позитивна за кариерата, а голямо болшинство – 85%, са безапелационни, че положителният шеф съчетава доверие и емоционалност. 35% показват съответни обстановки, когато прочувствената им просветеност се е оказала потребна за екипа им и цялата компания, а 6 от 10 (61%) интервюирани са изповядали, че способността да изслушваш демонстрира състрадание, а 48% прибавят към това неприкритост и благотворителност на духа. За 45% най-ключови са положителните умения за връзка.
“В нашата природа е да бъдем чувствителни. Това е нещо, в което всички се сблъскваме в живота, когато светът към нас подлага на тестване нашата сензитивност и мощ ”, споделя доктор Кристина Спомадакис, анализирала анкетата.
Смята се, че известни модерни създатели – артисти, художници, актьори и писатели, имат основна роля за отхвърлянето на редица закостенели стандарти, свързани с мъжете – яките мускули, превъзходството, по-голямата податливост към експанзия. Но някои клишета резервират своята резистентност. Според последния отчет на Върховния съвет по равенството на половете във Франция 42% от мъжете дават отговор, че за тях е доста по-трудно да заплачат, в сравнение с за дамите.
Историци показват, че в действителност не във всички столетия сълзите са били нещо срамно за мъжете. Тази стигма е наложена най-много през XIX в. За сметка на това XVIII e бил доста “по-ревлив ”. Тогава даже се е считало, че
в случай че един мъж не се разплаче по време на пояснение в любов, той не обича същински
Между другото плачът е добър за мъжете и по чисто здравословни аргументи, по тази причина психолози поучават тези, които стискат зъби, с цел да не проронят сълза, да се провиснал и да дадат шир на потиснатите усеща. Плачът е напълно естествена реакция на тялото на болката, тъгата, страха, на някоя огромна щастлива вест или на пристъпите на смях. Отказът от него е отровен за организма и най-много за душата.
Според науката в прочувствените сълзи се съдържат хормони на напрежението и други отрови, които почистват тялото, когато биват пролети. Изследвания са посочили, че плачът задейства парасимпатиковата нервна система, която оказва помощ на организма да се разтовари от напрежението. Те имат успокоителен резултат и понижават тревогата. Да плачеш, не значи, че си слаб, а просто че си човек, заключават специалистите.
Мария Незнакомова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ